Музика за душата

Смърт се оттегля за размисъл когато убива родителите на Сюзън,а нищо не подозиращата Сюзън не само открива Антропоморфната персонификация наречена нейн дядо,а и трябва да се справя с задълженията му.В същото време в Анкх-Морпорк младеж открива китара,която го обсебва и иска да го погуби.Сюзън пък иска да го спаси.А музиката от китарата влиза в душите на хората...

Отново любима книга.Ужасно интересна,ужасно сладки и неповторима,адска Сюзън.А магьосниците,магьосниците рулз!Неописуемо смешна книга,неописуемо добра.Толкова... .И Смърт на размисъл .А вие как мислите?

Книгата е страхотна, една от най-интересните за Сюзън, но не съм съгласна, че Смърт убива Морт и Исабел. Той просто отнася душите им.

Да де,грешен израз от моя страна *So sorry*

Ммммммного добра, страшно си я обичам и нея....Не че има нещо на бате Тери, дет да не го обичам, ама....

безобразно специална книга е това, ще си призная...

там където един текст спира да бъде култов набор от думи, емоции и послания, в самия момент в който на малките страници ситно изписани започнеш (и неслучайно) да четеш себе си въплътен - там е започнала и музиката НА душата =)

Прав/а си, че Смърт винаги рулззз... Макар че повечето хора не мислят така...

Не и феновете на Пратчет! Пък и ние обичаме антропоморфната персонификация, не явлението, я^^
Как не съм се изказала в тази тема - безобразие. Една много, много яка книга. Музика с камъни рулззз, появата на Сюзън рулзззз още повече, много ме кефят номерата й в училището с невидимостта и всичко останало. Цялото девическо училище е много добре измислено, а иронията към образованието толкова ме накефи, че няма повече накъде. Обичам иронията на Пратчет, това гадно образование само това заслужава, особено българското. Да дойде тук, да види, ще има материал за нови 5-6 книги.

Е... с тази книга бих рекордите си за пепрочитане....6 пъти от корица, да корица...и N брой от части...