Господари и Господарки

Тааа да започна и аз да пускам темички^^^.
Господари и господарки!Марграт решава напълно да зареже вещерството,като се оттегля в замъка и отдава на убийстваната скука,а в същото време Баба Вихронар и леля Ог трябва да се справят с нахалните и самолюбиви елфи,които няколко неразумни момичета са призовали.И в деня на сватбата става всичко ^^^

Книгата много ми харесва.Абсолютно всичко в нея.Толкова е истинска,страхотна и натоварена.Една от най-тежките,които съм чела на Пратчет до сега,една от най-философските.Елфтие,кралицата им и философията им,това че имат стил...Още помня "В такива случаи трябва да се чете това,което не е написано.Никой не е казал че елфите са мили,това е защото не са"(не е точен цитатът) или любимото ми въобще в творчеството на Пратчет
"Което не умира,не може да живее
Което не е живее не може да се променя
Което не се променя не може да се учи
И тогава и най-малката твар умираща в тревата ще знае повече от теб
....
Аз съм по-стара от тебе госпожо.Ти си живяла по-дълго,но аз съм по-стара"
Толкова е...вдъхновяваща.
Тааа харесвате ли я?Защо?Ако не я харесвате защо не?

Книгата наистина е доста философски направена.Много ми хареса,когато Пратчет пишеше,че ако котките не изглеждаха толкова сладки и пухкави,ние щяхме да мразим тези животни заради държанието им.Мисля,че той отправя с тази книга послание към обществото,че в днешно време хората се доверяват прекалено много на външността,въпреки че истинската красота идва отвътре.
А сюжетът е много интересен,една от най-добрите му книги.Много ми харесва как е представил елфите.Горилата библиотекар,полудяващият еднорог,Казанунда.Много герои,всеки с различен характер,различен имидж.Уважавам Пратчет заради въображението му,което явно не знае граници.

Ммм, знам, че книгата ми хареса много, когато я прочетох. Знам още, че ако я прочета пак ще ми хареса. Само дето нещо някакси ме спира да я прочета пак, не мога да си обясня какво.