"Жътварят"

Чак сега забелязах, че любимата ми книга си няма темичка. Може би защото я обсъдихме в няколко теми. Нищо, хубаво е да си я има и отделно. Да обобщим: Смърт бива уволнен от Ревизорите, връчва му се животомер, отива ратай при госпожица Флитуърт, преименувайки се на Бил Порталски. Лисата на Смърт в Света на Диска води до драстично нарастване на жизнената енергия и един куп бъркотии. Хората след смъртта остават в телата си или стават призраци, защото няма кой да ги преведе отвъд. Уиндъл Пунс, прастар магьосник става зомби и отива в Клуб Ново Начало. Ииии.. става забавно.
Чели ли сте я?
Харесва ли ви?
Любима линия на действие?
Любими работи в нея въобще?

Аз помня, че много се смях с онова малко момиченце Воденето на диалог с него си беше доста трудно, като се има предвид как скачаше от тема на тема "Пък аз си имам нови чорапки.." дрън-дрън (не помня вече)
Децата са такива сладури

"Бил се чувстваше като масов убиец" - горкият.
Беше много трогателно, когато сънува за първи път. А също и когато пренебрегна начина си на мислене, спаси момиченцето и й даде "време назаем". А битката с новия Смърт беше... жестока! Смъртта на госпожица Флитуърт също беше трогателна - начинът, по който Смърт се погрижи за нея. А как си взе диаманта и с кого го сбъркаха монасите....

Чели ли сте я?
-Освен последните 40/50 страници,Да
Харесва ли ви?
-Нем.Не ми е интересна от към действие и герои,не харесват много магьосниците,а клуба бше доста оскъдно описан за мен лично
Любима линия на действие?
-Смърт на работа рулз,това в книгата няма как да не ми хареса просто
Любими работи в нея въобще?

"-В приличен вид ли си,Бил Порталски?
Бил Порталски проведе светкавичен анализ на вложения във въпроса смисъл с оглед на контекста
-ДА?-продположи накрая"

И все пак наистина освен Смърт на работа книгата никак не ми харесва.

Как тъй бил оскъдно описан клуба, то половината книга се въртеше около тях. А магьосниците са сладури, толкова забавно беше като се мъчеха да погребат Уиндъл или поне да решат как да с оправят с него, а после с онова торище. А това, че не си прочела последните страници е голяма загуба^^

Брей как не съм се изказала... Обожавам жътваря, особено момента с тичащите панталони и реакцията на Ридкъли... Знам, че е само няква малка сценка, обаче с дни съм се хилила като се сетя... И останалото от книгатаме кефи, ама вие вече се изказахтв...

О-о-о, тичащите панталонииии! А разговора с брат му жреца? Или бягството от торището! Гениално^^

Мдааа, книгата наистина рулззззз...

За мен е най-добрата, може би защото чрез нея открих какво значи Пратчет. Гениална е просто. Бил е невероятен, обожавам момента с точенето на косата, както и начина, по който жъне - клас по клас... Страхотна е!

Нали!
Всичко е толкова.. символно с тази жътва. И с уважението към всеки отделен клас. А също и с поставянето на отрова за мишки и чувството му, че е масов убиец.