Детски книги... и не съвсем

Темата ми хрумна от мнението на майне домакине за "Малкият принц" от съседната тема.
Има много детски книги, които не са съвсем за деца, т.е. за малко по-пораснали деца са. За мен такива книги са точно "Малкият принц" "Ние врабчетата" "Щастливият принц" (и изобщо всички приказки на Оскар Уайлд). Скоро прочетох "Антон и Точица"- просто великолепна детска книга, Точица е един рядко забавен и остроумен герой. И се чудя, защо не съм я оценила като дете, помня, че я четох, но само защото ми беше задължителна Глупаво хлапе!
Вие препрочитате ли си детските книжки и откривате ли по нещо ново в тях?
А кои са ви любимите? Аз обичах Пипи и приказките на Андерсен И "Емил от Льонеберия"

Чел съм ги като малък, но изглежда че не съм запазил детето в себе си, защото не изпитвам никакво желание да ги препрочитам.

И това го казва човек, почитател на Пратчет? Нещо не ми се връзва.

Хах, обичам си детските книжки (: То аз съм си дете, от най-лигавите, ама карай сега.
"Антон и Точица" съм чела сигурно сто пъти. Майка ми я подари веднъж и аз две години си я държах на лавицата с книги с идеята да я прочета "когато свърша книгата, която чета сега". После я прочетох и я държах на лавицата с книги, защото исках да си я препрочитам редовно ^^
Всичко на Астрид Линдгрен си остава вечна класика. Просто всяко дете трябва да ги чете, заслужава си. Имаше една... "Ние, децата от село Шумотевица" Върха просто...
И "Цар Лъв" много го обичах... Една от книгите, които ме подтикнаха да рисувам (първо четох книгата с картинките и тогава гледах анимациите)
"Книга за джунглата", "Ласи", "Черния красавец" и още много други (не се сещам, признавам си).
Детските книжки просто бележат съдбата на всеки човек. Аз съм прекарала по-голямата част от ранното си детстово с тях, което не е много хубаво, но какво да се прави. Днешните първолаци пък хич не четат, и през ум не им минава такова нещо, което е още по-лошо...

Freki написа:И това го казва човек, почитател на Пратчет? Нещо не ми се връзва.

Връзва се идеално даже. Книгите му не са за деца. Т.Е. могат и за деца над 12 да бъдат, примерно, но дори и на 12 бях спрял да чета за Пипи. Ако ми кажеш че 7 годишно фенче на Пипи-то ще разбере и 10 реда от някоя стражарска книга, то тогава лапето трябва да е някои сега-мега-вундеркинд.

Имах предвид, че Пратчет четат хора, които са си останали деца поне мъничко Аз не мога да си представя някой сух, строг чичка, който се е родил петдесет годишен, да харесва Пратчет
И Пипи не четат само 7 годишните

А някой чел ли е "Следите остават" на Павел Вежинов? Детски детективски роман, стил "малки деца преборват големите лоши" Книгата е писана в разцвета на Българския Социализъм , но ако се абстрахираш от тъпите соц клишета си е хубава книга. Поне на мен ми хареса

Аз например - и то не само веднъж. А също така и другият роман, с който бяха в един том - "Произшествие на тихата улица", ако не ме лъжат спомените. Чел съм и много от изброените по-горе неща, както предполагам и много други, които не си спомням... Чета от 4 годишен, в детската градина учителката ме оставяше да чета на децата, докато пиеше кафе при колежката от другата група, много нещо съм изчел.

Тази втората не съм чела, явно става въпрос за различни издания.
А имам една много ценна книжка от баща ми, издадена 1965 или нещо подобно. Казва се "Павел сам на света". Тя е за съвсем малки деца и е с чудесни картинки И една друга помня- "Чук и Пук" А същ и "Цоп и Цап" ("Шапка- топла палачинка, ще го пази от настинка" )
А някой да е чел Дъга

Не, но като казахте за Вежинов, той пише супер завладяващо. Не съм чела много негови неща, но един разказ, първия, който прочетох от него, ме грабна напълно, тотално и безвъзвратно. Четох го в пети клас (значи преди 5 години), след това в шести и след това още около седемнайсе пъти. Казва се "В един есенен ден по шосето" и мисля, че е част от сборник с разкази "Нежната спирала", но може и да беше синя тая спирала, не знам защо ми звучи синьо...
"Хвърчащата класна стая" е една от най-готините детски книги, които съм чела. Прочетох я точно на един дъх, един есенен ден, когато валеше и си нямах друга работа. След туй благодарих на дядо Боже за дъжда... Ама да ме убиете не мога да си спомня за какво се разправяше... За някви хлапета, дето правеха театрална постановка... И имаше някви изгорени тетрадки...
Сега ми дойде на акъла (чрез случайно цъкане достигнах до един клип по "Цар Лъв"): забелязали ли сте колко брутални са детските книжки? Муфаса (големия цар лъв) си умря супер брутално; кумчо вълчо глътва червената шапчица, а в една друга приказка-седемте козлета; Снежанка се гътва (на тва съм ревала първия път според майка ми). Плюс това винаги има някой лош, ама лош. Предатели предимно. Все едно подготвят децата да бъдат прецаквани. Не че не е вярно, не че не е полезно(хубаво е да си знаеш от малък), ама някак брутално е. Знам ли, ама на дечицата живота им е розов, закво тряа се почерня по тоя начин...
Сетих се за още една книжка, на български писател, но за името, убийте ме, не знам. Беше нещо, което означава колекционер на монети... ама нз. Се тая де, яка книжка..

"Малкият Принц" е една от най- силните книги писани някога...Аз мисля,че тя е доста сериозна...на дали няко дете може да я разбере...Също и приказките на Анерсен...Сега се сeщам и за друга Приказка "Каменното сърце"

Не съм сигурна, че "Малкият принц" се числи към детските... Аз съм я чела няколко пъти на различна възраст и като по-малка ми беше скучна и безсмислена...

Е, то нали т'ва е темата "Детски книги... и не съвсем"

Правилно! Хубавите детски книги винаги са "...и не съвсем". А че "Малкият принц" е такава няма спор. И не е задължително едно дете да разбере книгата като един възрастен, малчовците си правят свои си заключения и поуки, за които ние не се и сещаме. Важно е книгата да е полезна по някакъв начин. Дори и най-малкото нещо, след време да се сетиш, че като дете си чел една доста странна книга на име "Малкият принц" и това те подтикне да я прочетеш отново- това също е от важно значение.

Ами аз като дете я прочетох (4ти кл), дори играх в пиеса по нея...Стори ми се просто едно забавно книжле...Прочетоях я отново в 11 кл. и си изплаках очите накрая...от тогава я препрочетох няколко пъти и всеки път откривам нещо ново....а на последните страници все още си поплаквам....

Аз съм я чела като съвсем малка, на не повече от 7. Спомням си, че майка ми ми бе споменала, че е хубава, но че "трябва още малко да порасна", което, естествено, ме надъха още повече...
А по-късно... я прочетох, защото... ох, добре. Ами майка ми замина за Белгия и остави голям куп книги при баба ми и дядо ми. Няма да крия, че ги изръчках всичките и прочетох 2/3, сред които и "Малкият принц"...