В или извън България?

Зависи повече от късмета дали ще намериш добра работа в БГ, и също така къде живееш защото съответно шанса да си намериш добре заплатена работа е много по голям в бургас отколкото в търново примерно; в софия по голям от бургас, и т.н. А дали ще ходиш в чужбина зависи от това колко пари искаш да направиш. Аз заминах защото исках да си купя една редица работи, един приятел замина защото искаше да си купи клавинола и компютър на брат си. Иначе ако тези неща не ни бяха нужни спокоино можехме да си работим в слънчев бряг лятото, да направим 2-3 бона и да свършим дотам. За реализация - възможна е, но както казах трябва ти късмет да намериш добра възможност. А за ученето, сигурно е по добре да е в чужбина най малкото защото се признава в чужбина. Говори се че редица български университети се признават в чужбина ,но това някак си ми е мъгляво. Иначе дали там ще те учат по добре, нямам никаква идея.
P.S. Защо музикалната академия да е развалина? Познавам двама души учещи там и не са казвали нищо подобно. Даже мисля че са казвали че е на добро ниво.

Ъм, не че нещо, но всичко това е субективно.
Можеш да си намериш високоплатена работа и в Полски Тръмбеж дори, стига да имаш нужната квалификация или желание да го направиш.
Ямбол не е особено голям град, но мога да дам достатъчно примери за хора, които си изкарват изключително доволно пари тук и нямат намерение да ходят в големия град.
Естествено става въпрос за квалифицирания труд. Защото ако а/нямаш висше, недай си Боже или б/мързи те да се трудиш, реализираш и тн тн, то просто си обречен на мижава заплата където и да е
И не мисля, че е до късмет. Просто е до пробивност и хъс да успееш. Ако те е страх от жегата, не влизай в кухнята, все пак.
Чужбина? Ммммм, тук честно казано мнението ми е раздвоено. От една степен, да, има добри университети и всичко, но...
Ще дам пример. Момичето, което беше на върха на моя клас, изкарваше прекрасни оценки, занимаваше се с всякакви училищни проекти и даже спечели един първи по рода си такъв в БЪлгария замина за Лондон. И какво прави в момента? Учи бизнес и туризъм по шест часа на ден?
Добре, може да съм само мое мнение, но според мен това е тъпо.

А за университетите. Няма какво да говорим, СУ все още е най-добрият. Вярно, че лежи на стари лаври и вярно, че не е това, което е бил, но кой пък е? УНСС също е номер едно за икономическите специалности, а НБУ набира все повече и повече скорост, както гледам. А ако имаш мръсно много пари може и АУБ в Благоевград. А, да, и Техническия за тези, които са с такава специалност. И това е според мен (: Другото е измишльотина.
Общо взето всичко зависи от човека и неговите способности за пробивност и хъс.
Стига да искаш - получаваш. Както тук, така и там.

Уук.

Ха, в Полски тръмбеш които има добре платена работа сигурно си я пази докато се пенсионира. >_> А за пробивността и хъса - познавам достатъчно хора с хъс които са завършили и имат допълнителни квалификации, но не работят по специалността си. Тук идва ролята на късмета и достъпните работни места. И на това дали имаш опит(които не можеш да направиш защото никои не те наема заради липсата му). И това кои тъпанар ти е на интервюто за работа. И дали евентуално жената му е пуснала предната вечер. Това последното беше шега но има толкова много неща които могат да попречат да си намериш желаното работно място.
Това малко или много го казвам от опит. Миналото лято не ме наеха на няколко работни места макар че съм си бил квалифициран за съответната работа. Намирането на нещо добро ми отне цял месец търсене и доста интервюта.
Разбира се познавам и примери които са с добре заплатена работа и си работят по това за което са учили, но те са много по малко от останалите.

А аз имам едно друго запитване по темата: защо хората в България са винаги склонни да съдят по един или друг начин тези, които са я напуснали? И което е по-лошо, обикновено без дори да са наясно с причините? Аз имам едно предположение, обаче смятам да го споделя по-късно, иначе ще се получи разговор по съвсем друга тема, а на мен ми се иска да чуя мнението ви първо по тази.

angya написа:А аз имам едно друго запитване по темата: защо хората в България са винаги склонни да съдят по един или друг начин тези, които са я напуснали? И което е по-лошо, обикновено без дори да са наясно с причините? Аз имам едно предположение, обаче смятам да го споделя по-късно, иначе ще се получи разговор по съвсем друга тема, а на мен ми се иска да чуя мнението ви първо по тази.

Може би и на едните , и на другите им е еднакво тежко(в повечето случаи) или леко ! В подобен спор няма прави и криви . Всеки си има своите причини за избора , който е направил ! Не трябва да се критикува избора на даден човек да напусне РОДИНАТА , защото както казваш , не са наясно с подбудите му ! Не трябва обаче и емигрантите да заклеймяват другите като завистливи , злобни и т.н.
А в крайна сметка , защо да се отдава толкова голямо значение , на нечии думи , отнасящи се до ТВОЯ избор , било то избора да останеш или не !

Ами не знам до колко всеки е имал изобщо идея като е заминавал и правил избор.Аз със сигурност не очаквах това,с което се сблъсках в Германия,а то не е особено добро, да не говорим,че и хабер си нямах какво искам.
Сега се опитвам да завърша колкото се може по бързо и да се връщам в Бг!

Е то няма как да имаш идея, докато не провериш. В крайна сметка повечето от нас не могат да виждат в бъдещето, а хората, които не са напускали никога родината си няма как да знаят какво е навън. Можеш да си създадеш известна представа за какво става въпрос по думите на приятели и роднини, но това въобще не значи, че ти ще гледаш на нещата по същия начин.
Никога не бих посмяла да съдя някой, че е заминал. Или не е. Но от друга страна е много глупаво някой да съди мен за моя избор. Защото за да оцениш това което имаш поначало, тоест родината, трябва да си видял свят. Който пък е доста малък, така че човек винаги може да се върне. В противен случай само се оплакваме от България, от политиката, от данъците и тн. Гледаме към Европа с изплезен език, обаче и идея си нямаме какво е там. Тоест аз сега имам бледа идея и мога да кажа само, че така наречения западен свят е към края на благоденствието си. Освен ако не поумнеят, разбира се. В което искрено се съмнявам.
"Завистливи и злобни" общо взето наричат онези българи, които ги съдят. Защото обикновено причината напусналите родината да бъдат съдени е страх (да го направиш сам). Онези, които просто харесват мястото, където живеят, обичат родината си, семейството си, приятелите си просто не съдят останалите. Те са наслаждават на това, което имат.
Ммм май се попрестарах. Освен това вероятно съм субективна...

angya написа: Но от друга страна е много глупаво някой да съди мен за моя избор.

Както казах в предишния си пост , защо пък в крайна сметка да ти пука , какво казва тоя' или оня' ! Не им отдавай толкова голямо значение и си живей живота ..... и най-важното го живей така както ТИ искаш , така както ТИ си сметнала за добре !

Така си е. От друга страна, да дадем пример от Пратчет. Никоя самоуважаваща се вещица не би допуснала някой дори да си помисли да я съди. Защо? Главознание. Живеем за жалост в общество на овце. Казвала съм и преди. Хората предимно блеят, без да предприемат нищо. И ако някой предприеме нищо, забляват още повече. Но ние зависим по един или друг начин един от друг. Наблюдавания обект се променя от самия акт на наблюдение. А какво ли става при обсъждане?...
Не мога да си обясня защо не успяха да ме научат да говоря свързано в училище...

Да, това също го има. Пък и не знаеш дали щастието ти е тук или не. Може да е навсякъде... И всеки има право да реши да го търси ли или не.

Трябва ли "кариера" да е антипод на "щастие"? Ако си излязъл в чужбина, за да правиш по-добра кариера, може би точно развитието на кариерата ти те прави щастлив.А има и хора, които се чувстват добре и на нормална работа, без да имат амбиция да "блеснат" на работното си поприще, те си имат други приоритети, които може би ги задържат тук. Всеки сам си избира. А относно тези, които биха осъдили друг, че е напуснал България (респективно останал в нея)- аз казвам, че могат да си задържат мнението за себе си. Всеки има право да постъпва както си иска.